Азазел

Азазел е енигматично име срещано най-често в юдейските скриптове и Апокфифа. Понякога за него се използват имената Рамаел и Гадриел. Първото му появяване е в Левит 16, където коза е наречена „за Азазел” и отпратена в пустинята като част от Йом Кипур или Денят на Изкуплението.
Смята се, че Азазел означава „Господ е силен” или „Господ увеличава силата си”. Превода няма как да е съвсем точен и често се спори за значението на името. Идва от древноеврейски. Някои смятат, че се превежда като „безсрамен към Господ”. Среща се и различно написан „Азаел”, „Азиел”, „Асиел”. Тези имена могат да се преведат и като „Ангел на Смърта”. Всъщност Азраел е Ангелът на Смърта. Двата персонажа, често биват бъркани през вековете. Азаел и Азазел са различни ангели споменати в 1 Енох. Разликата е само една буква, но това оказва огромно влияние над всички съпътстващи фактори около двамата.

В Еврейската Библия и Равинската литература

Първото споменаване на Азазел е в Левит 16:8, където Господ заповядва на висшият с жрец Аарон да „хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане” на израилтянски Ден на изкуплението. Козела наречен за Господ се предлага за греховете, а този наречен за Азазел „да представи пред Господа жив козела, на който е паднал жребият за отпускане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпускане” . Аарон трябвало да „като положи Аарон двете си ръце върху главата на живия козел, нека изповяда над него всички беззакония на израелтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя.” (Левит 16:21-22) Левит също казва, че „И онзи, който откара козела за отпускане, нека изпере дрехите си и окъпе тялото си във вода, и след това да влезе в стана.”(16:26). От тук идва и терминът „изкупителна жертва”.

Според някои учения името Азазел може да бъде разделено и преведено като azaz в смисъл на силен, скалист или величествен, а el в смисъл на „на Господ”. По този начин дават значение на името като силният на Господ или в смисъл на обръщение към скалистата и островърха планинска скала от която козела бил спускан. Някои тероии разглеждат идеята, че Азазел може да идва от Асиз, богът на жителите на обетованата земя, който накарал слънцето да гори по-силно.
В Талмуд (Йома 67б) Азазел е името на скалата по която жертвеният козел е бил спускан в ритуалът по време на Денят на Изкуплението. Този варият бил цитиран от коментатора на библията Раши, който взем значението на „азазел” за „сурова земя” или ‘скала”. Това значение е възприте от по-голямата част от еврейските коментатори. Естествено така и не се постигнал консенсус за коя точно планина се говори. Някои твърдяли, че това е „планина близо до Синай”, други, че става въпрос за Дудаел, скалисто място къдео падналият ангел Азазел е държан в плен. (I Енох 10:4-6).

Азазел, често се превежда като „изкупителна жертва”. Така бива наречен човек набеден и наказан за чужди грехове и престъпления.

В 1вият Енох

” Но земята бе осквернена от нечестивите съвети на Азазела. И той трябва да отговаря за всичките престъпления. ”
— 1 Енох 10:8

Според 1 Енох, една от книгите от Апокрифа, Азазел бил един от главните Григории, група паднали ангели оженили се за земни жени. Същата история, но без да се споменава за Азазел, е разказана в Битие 6:2-4.

„Божиите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха.” „В онези дни на земята живееха исполините; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, които бяха онези силни и прочути старовременни мъже.”

1 Енох показва Азазел като виновникът научил хората как да правят оръжия и козметика, дела за които е прогонен от небесата. В 1 Енох 8:1-3а се казва:

„Азазел освен това научи хората да произвеждат оръжие – саби, ножове, щитове, ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви те багрила така, че да изглеждат порочни и покварени.”
Покварата донесена от Азазел и Григориите опозорява човешката раса и четиримата архангели (Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел) ” погледнаха от небето към земята, видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите които се вършеха там и си казаха […]Към вас, о цвят на небето, към вас душите отправят своите жалби и вопли: измолете за нас справедливостта на Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и господар, " Ти си създателят, върховният господар на всичко; нищо не е скрито за твоя всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко и нищо не избягва от вниманието ти; […]Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на хората всичко, което се върши в небесата "

Господ вижда греховете които Азазел е донесъл и казва на Рафаел: „Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и го хвърли в мрака на пустинята Дудаел, Направи така, че да падат върху му тежки и остри камъни; обви го в мрак. Нека той остане там за винаги със забулено лице и никога да не види светлината”
Приковаването на Азазел от Рафаел на пустинните камъни в Дудаел в горен Египет се споменава и в Книгата на Тобит. Тя може да бъде намерена в католическата и ортодоксална библии, но не и в еврейската или повечето протестантски. В тази Книга (еднственото място в християнските библии където Рафаел се появява) той продружава младият мъж Тобаяс по пътя му да се ожени за братовчедка си Сара, чиито 7 предишни съпрузи били убити в 1вата нрачна нощ от демонър Асмодеус. Рафаел спасява Тобаяс от подобна съдба, като му показва как да се пребори с демона.
Съдбата на Азазел е предсказана почти в края на 1 Енох 2:8, където Господ казва: „В деня на съда спокойствието ви ще бъде разбито от вечното проклятие на всички праведни[…]Но земята бе осквернена от нечестивите съвети на Азазела. И той трябва да отговаря за всичките престъпления ”.

В 3 Енох, Азазел е един от 3те ангела (Азза и Узза за другите 2) които се противопоставят на новият ранк на Енох, който става ангелът Метатрон. Макар, че вече били паднали, те все още били в Рая, но Метатрон не ги харесвал и ги прогонил. От тогава те са известни като „3мата поели най-голямата вина” заради участието им в падението на ангелите оженили се за човешки жени. Трябва да се отбележи, че Азазел и Шемазай били начело на повече от 200 паднали ангели, а Узза и Шемзай били ангели хранители на Египет. Двамата били виновни, че донесли на хората знанието за тайните на Рая. Останалит паднали ангели се разпръснали по всички краища на света.

Апокалипсисът на Авраам

Името на азазел се свързва със Сатаната и Адът. В глава 23, стих 7 се казва, че има 7 глави с 14 лица, ръце и нозе като човешките, а на гърбът му 6 криле от дясно и 6 от ляво..
Прокрадва се и идеята, че наследството на Господ (създаденият от него свят) е поголямата си част е под управлението на злото, или че е „споделено със Азазел”. За пореден път идентифицирайки го със Сатанта, който също така е „принцът на този свят”.

В езическите религии

Според Максин Дитрих и уеб сайта Радоста от Сатаната, дал началото на т.нар. духовен сатанизъм, Азазел е разглеждан и признат като физическо и духовно същество, Класифициран е като господар на Духовната алхимия, Астрология и Съзвездия. Познат е и като изкусен майстор в областа на изработването на бижута и орнаменти. Наричан е по много имена, сред които Уту, Ашур, Шамаш или Баббар. Азазел е изобразяван като привърженик на Справедливоста и отдаден боец в името на Истината. Също така е известен с това, че помага на тези лоялни и посветени на исината в желанието си да постигнат духовно съвършенство. Описан е като високо същество с бледа кожа и златна коса стигаща до раменете.